Миниваканция на голямото семейство

Тази седмица беше пролетната ваканция на Ноеми. Първоначалната ми идея беше да мръднем някъде за един дълъг уикенд, но като си представих багажите и обикаляниците нощем на чуждо място, реших че ще минем на минивариант.

Днес сутринта се опаковахме и се понесохме към Схевенинген, до Хага, за да разгледаме подводния свят в Sea Life. Според страницата им подходящо за инвалидни колички, на закрито, ресторант, наблизо (и не, това не е платена публикация).

Купихме си специални билети, за влизане преди 11. Всичко е изчислено точно, пристигаме в 10.35, паркираме колата в гаража и тръгваме да изминем последните 600 м пеша. Табелките ни насочват между сградите, като отдалеч виждам едни стълби, които се качват нагоре. Дано само... Само че наистина се катерим с количка за близнаци по стандартно стръмни холандски външни стълби. Пристигнали горе, леко запотени въпреки режещия вятър, виждаме гърба на музея. Успяхме! Само трябва да намерим входа, очевидно заобикаляйки.... Стигаме до много стълби, стръмни надолу - 10.53. Отново нарамваме количката, а Данаил, като ни вижда да се отдалечаваме, избухва в полуистеричен плач. Добри души, майка и дъщеря зад нас се опитват да го успокоят и да му помогнат, подавайки му ръка, но не би, мама, та мама. Мама стига до долу и тръгва да се набира, защото иначе няма да ни пуснат, а татко се връща да го вземе. Друга майка с две големи момчета ни задминава в тръс... Стигаме 10.57 и има около 4-5 семейства опашка. Идва нашият ред след няколко минути и машинката пиука отрицателно след сканирането на билетите. Добре, че излезнаха хора, та влезнахме.

Влизаме вътре и първия служител трябва да ни обясни къде можем да седнем да нахраним бебетата, те леко започват да се изнервят. До входа има зала, където прожектират филми, та ние си окупираме една пейка и започва едно голямо примляскване. Матео и Хана си поделят един банан и след кратко колебание обявяват, че не е достатъчно. Аз съм подготвена: вадя термос с вряла вода, бутилка със студена, шишета, кутията с млякото на прах... Отварям и ме чака голяма изненада - лъжичката я няма. Брей! Веднъж бях тръгнала на път и от горния списък ми липсваха шишетата, така сега проверявам по пет пъти дали съм взела всичко, ама виж това ме изненада. Разклатих кутията с тайната надежда лъжичката да е потънала в млякото (където я намерих, като се прибрахме вкъщи), но уви! Ами сега? Намирам служител от музея и я моля за лъжичка, докато ми я донесе, чакам всяко семейство от засада и ги питам любезно дали случайно нямат лъжичка-мерилка с тях. Правилно си мислите - кой нормален човек ще помъкне такова нещо, затова и аз отмерих млякото с кафена лъжичка.

12.05 мисията по храненето е успешно завършена. Изгледахме филма за рядката костенурка Флип, която е изхвърлена на холадски плаж, а в последствие успешно пусната на свобода в Мексиканския залив. Ноеми оцвети една риба, която сканирахме и тя заплува в дигиталния аквариум в залата. Данаил унищожи гроздето, което бяхме взели, а след това търпеливо изчака, сновейки между нас и Ноеми и хвърляйки по някой поглед на костенурката. Тръгнахме да разглеждаме, но се чу протест, останалите деца - в частност тези, които не проявиха интерес към гроздето - са гладни. Със спортна крачка минаваме през целия музей и влизаме в ресторанта, където маса с подходящото свободно пространство около нея ни чака. Поръчваме, Ноеми и Данаил отиват в "детската стая", т.е. пред телевизора с детските, Матео и Хана надават един прощален вик и се оттеглят в страната на сънищата, а ние с Евалд имаме време само за нас си...

След обяда се опитваме да се върнем назад до там, докъдето гледахме, но двойната количка, многото стеснения и посетители са невъзможна комбинация, така че завъртаме към изхода, за да почнем обиколката от начало. Към 14.45 сме готови, Ноеми и Данаил си показват колекцията от печати и получават наградата за успешното им събиране - стикер. Опитваме се да излезнем през нормалния изход, но количката не влиза нито в асансьорчето, нито може да мине през няколкото стълби. Ще трябва да минем през входа - а пътниците в количката започват да проявяват отново признаци на глад. Кратка пауза за смяна на памперсите въпреки протестите и опит да ги успокоя с корички хляб, ние сме навън на променадата в ледения вятър и вървим по обиколния път - този път без стълби. До гаража има МакДоналдс, където приготвям следващата порция мляко, и 15.45 сме се натоварили в колата и тръгваме към вкъщи.

Някъде около хищните риби

Жената, която ни снима горе, специално дойде да ни направи снимка в пълен състав

Пристигаме вкъщи и започва процедура по разтоварване, Данаил още спи в колата, а Ноеми напира да ходим да караме кънки на замразеното игрище пред вратата ни. Обещавам, че ще отидем, но първо трябва да приготвя вечеря. За няма половин час всичко е във фурната, слагаме грейките, взимаме кънките и сме там. И двама караха онзи ден, но тогава аз бях по обувки и дърпах Данаил. Ще мога ли да го разхождам и аз на кънки? Обувайки ги и изправяйки се, ме обзема огромно съмнение, но мама (трябва да) може всичко, така че след няколко минути го държа за две ръце и го дърпам напред между краката си. Ах, колко е прекрасно! След петнайсетина минути се забелязва, че земното притегляне за Ноеми и Данаил се засилва и те предимно се въргалят по леда (в случая на Данаил го дърпам да стане). Без протести събуват кънките и отиват при баща си, който е много доволен да пази бебетата на топло. А аз мога да покарам малко самичка! Няма такова чувство на свобода и щастие!

Прекрасен завършек на вече много хубавия ден

Ваканцията всъщност започна по-рано. През нощта не се чу гък до 5 часа, вторият гък беше чак след 6 и толкова - това след нощи наред, когато се убеждаваме с часове, че по това време на денонощието се спи. Така че надеждата ми е, че ваканцията ще продължи още - до утре сутринта :)

П.С. Предната нощ беше грешка, всички се събуждаха по нормалния график.