Приложна комбинаторика

Животът с четири деца те кара да се развиваш широко като личност. Изисква се изключителна физическа форма, за да носиш две бебета вече по 7 кг и отгоре, уникални организационни таланти - планиране на дневната програма, седмичен пазар и меню, приготвяне за излизане на цялото семейство - няколко нива по-високо за да бъде на определено място в даден час, да си парламентьор от класа да водищ приговори с четири- и особено тригодишни, желязна логика и импровизационен талант.

Есенно-зимният сезон се характеризира с обилни валежи. Особено популярни са дъждовете към 17.30 - моментът, когато трябва да се насочвам да взимам големите деца от занималня/градина. Бебетата са стандартна част от приключението, като те налагат определени ограничения.

• Бебетата не могат да останат сами вкъщи - очевидно, но все пак добре да се примни.
• При отиване с колата не мога да оставя бебетата сами в нея, за да ходя да събера остатъка, както и не мога да ги взема с мен, защото ще ми отнеме мнооооого време, но преди всичко ще ми отиде гърба. 
• Бебетата ще са щастливи с количката, но големите няма да се зарадват на 10-минутна разходка в проливния дъжд. Вероятно няма да мога да ги изкарам дори навън.
• Колелото за съжаление не е опция, докато бебетата не започнат да сядат и ние приспособим карго-колелото да поеми 3 или 4 деца (имаме покривало срещу дъжд, да му мисли този, дето го кара).

С тези ограничения как ще приберете двете деца преди 6 часа от две различни съседни сгради? Моите решения:

• Обаждам се на съседите и питам мило дали могат да дойдат за 15 минути и да останат с близнаците, докато аз отлетя с колата да взема каката и баткото. Недостатък: много от съседите по това време са още на работа, ако са вкъщи са заети да приготвят вечеря. 
• Обаждам се на съседи родители и моля мило да вземат и моите чада от градината. Недостатък: те трябва да се легитимират, за да вземат и моите деца. Трябва да не са си взели техните още. И най-вече трябва да съберат поне едно дете от допълнителна група...
• Обаждам се в групата на Ноеми и обяснявам ситуацията. Моля да я облекат и да я пратят при Данаил, когато им се обадя, че сядам в колата. Прехвърлят ме на групата на Данаил, обяснявам ситуацията и че Ноеми ще дойде. Моля да го облекат, когато тя дойде и да ги пратят надолу по стълбите, когато взънна, че съм пристигнала - аз ще ги посрещна пред вратата, която се вижда от групата на Данаил. Бебета остават 45 секунди сами в колата. Всичко е уточнено. Затварям телефона, обличам бебетата, слагам ги в столчетата за кола, закачвам ги в колата, обаждам се на учителката на Ноеми. Тръгвам, като обикновено трите минути път ми отнема 7, защото куцо и сакато е тръгнало с колата, светофарът е червен, а отбивката задръстена... Пристигам, обаждам се в групата на Данаил. Излизам, заключвам колата за всеки случай (никога не зная колко време ще ми отнеме да мина с другите двама 50 метра) и търча в дъжда. Събираме се под козирката, след известни уговорки и упреци защо не нося чадър, притичваме обратно и в 18.20 сме си вкъщи...

От понеделник ще имам честта да прибирам 4 деца от яслата/градината/занималнята след нормален работен ден. От една страна се радвам на новата посока, в която ще мога да се развивам, именно професионална, от друга тези комбинативни упражнения по прибиранията ще са допълнително усложнени... Творчески идеи за допълнителни решения - моля оставете отдолу в коментарите.

Причината за моета всестранно развитие