Мамини вълнения

Големият ден отмина - бях на работа. Нова организация , която все още трябва да се дефинира. Но пък (много) стари колеги, които помагат да се (пре)ориентирам. Сутринта започна добре, защото бях подготвила повечето неща. Например бях написала бележка за учителките в яслата да дадат сутринта плод, а следобед зеленчуковото пюре, което бях приготвила в съответните кутиики в хладилника. Бележката стигна до яслата, пюрето остана в хладилника. Бях изчислила точно колко рано трябва да стана и бях олекотила максимално сутришната си програма. Така че за 10 минути бях облечена, обаче пък сърце не ми даде да събудя мъниците, още нямаше 7 часа! В крайна сметка се класирахме навреме за децата, излязохме цялото семейство в 7.55. За втория и всеки следващ ден това обаче е близо 30 минути закъснение. Качих се на колелото и усещането за свобода и "аз съм Елена" беше невероятно. Една картина ше нося цял живот в сърцето си - това, което видях, обръщайки се назад на колелото. Небето беше мн

Животът с четири деца те кара да се развиваш широко като личност. Изисква се изключителна физическа форма, за да носиш две бебета вече по 7 кг и отгоре, уникални организационни таланти - планиране на дневната програма, седмичен пазар и меню, приготвяне за излизане на цялото семейство - няколко нива по-високо за да бъде на определено място в даден час, да си парламентьор от класа да водищ приговори с четири- и особено тригодишни, желязна логика и импровизационен талант. Есенно-зимният сезон се характеризира с обилни валежи. Особено популярни са дъждовете към 17.30 - моментът, когато трябва да се насочвам да взимам големите деца от занималня/градина. Бебетата са стандартна част от приключението, като те налагат определени ограничения. Бебетата не могат да останат сами вкъщи - очевидно, но все пак добре да се примни. При отиване с колата не мога да оставя бебетата сами в нея, за да ходя да събера остатъка, както и не мога да ги взема с мен, защото ще ми отнеме мнооооого време, но пр