Мамини вълнения

Мечо Пух го е казал. В друг контекст, но все пак. Какво имам аз предвид? Има времена, когато се случват много неща. Като преди три месеца, когато изнасях презентации в сряда и четвъртък, като за тези 48 часа трябваше да ги подготвя и да се предвижа от А към Б - 500 км. Следващата работна седмица имах цифром и словом над 20 часа срещи, като нямам толкова активна роля като седмица преди това, но това са над 80% от работното ми време, което трябва да изседя концетрирана и все пак да допринасям с нещо... Не е само това, разбира се, защото шоуто продължава вкъщи. Ноеми, която тъкмо се беше преместила в новата група, ни изненада като не се адаптира безпроблемно, а и нашето присъствие беше разбъркано. Покрай тези събития сухият период се понамокри сериозно - през деня и през нощта. Особено нощта беше много тежка, защото креватчето се сменяше поне веднъж - не може да сложим пак памперс, тя беше суха, ще се научи пак. Да така е, но тя определя момента кога ще стане това. А той все

Около мен пак се появиха отново доволен брой бременни. И разговорите неминуему се завъртат около раждането . И различните опции, които имаш за този толкова специален момент. И съмнението какво да изберат. И неразбирането на семейство и приятели, особено ако идват от среди, където раждането се смята за медицинска интервенция. Аз имах щастието да имам право да избирам. И Ноеми, и Данаил са родени вкъщи и за мен това беше правилният избор. И днес искам от първо лице да споделя пет факта за тези специални преживявания. Домашното раждане не е приумица и безотговорна постъпка, а избор, който се подкрепя от тукашната здравна система . Акушерката, която следи бременността, е специално обучена да открива отклонения в протичането й - като цяло бременността тук не е заболяване, ами нормално за здравата жена състояние. При наличие на индикации за отклонения бременната се предава за наблюдение на гинеколог и тогава опцията за раждане у дома отпада. По време на самото раждане акушерката бив