Публикации

Показват се публикации от 2015

Семейни атракции

Изображение
Къде ще ходим тази събота и неделя? Нормален въпрос, на който често отговаряме: в зоологическата градина, в парка, в луна парка и т.н. Днес случайно открихме и нещо ново и различно, идеално за зимния период, когато е студено и се стъмва рано. Освен развлечение това е и едно полезно действие - поне така бих оприличила превръщането на сивия ни лебед в бял. За какво иде реч? Автомивка! Затегнете коланите, миенето започва! В пет часа следобяд вече се чудехме какво да правим до вечеря. Евалд се сети, че на колата не би й навредило едно сапунче, а пък аз заключих, защо пък не, всички отиваме. На влизане не ни изгледаха странно, че сме с много пълна кола, а и ние не питахме може ли. Едно-две-три и вече ни обливаше водата. Я, какво е това? Чадата първо не бяха особено впечатлени, но с затъмнението се забеляза едно повишено неспокойствие, затова реших да разказвам какво се случва. То не ни миха лицето и зъбите, не ни миха косичката, даже и един октопод се разходи по кол

Не на стереотипите

Изображение
Днес в Холандско е ден за подаръци , Синтер Клаас . Добрият старец ни посети и нас и остави количка и кухненски принадлежности. Много стереотипно. Но децата са още необременени и мигновено си ги размениха. Другият път старецът да бъде малко по-оригинален и неконвенционален. 

Ирония

Изображение
Тежки седмици в работата. Оцелявам. Ама умората и натоварването си казват думата. Тази седмица по този случай си оставам вкъщи - отказвам пътуване, децата обаче тъкмо са планирани за 4 дена ясла. Ще си почина и ще презаредя батериите... Това си мисля аз. В понеделник Ноеми се прибира от яслата и я боли ухото. Много гушкане, парацетамол, солен разтвор и една нощ на големия креват между мама и татко и чудо! Н а другия ден е като нова. Отдъхнах си... Ама избързах. Данаил от доста време си беше настинал, уж се беше оправил. Затова шах с пешката, когато изведнъж започна хленчи и замлъкваше само в прегръдката на мама. Да живее кенгуруто, че поне успях да приготвя вечеря. Този път познатото лечение не даде резултат, Данаил на практика само спа близо 20 часа, а посещението при личния лекар ни изстреля в болницата. Пневмония и ще останем няколко дена тук. Та това излезна от плановете ми да си почина. От друга страна, ако трябваше да се притеснявам и за работата си, съвсем го бях закъс

По нужда

Изображение
Имах си една мечта: да се отървем от памперсите на Ноеми. Лятото я пусках по голо дупе, а тя си пишкаше наволя - като се отделяше в някой ъгъл, за да не я безпокоим. Усмивка през зъби и продължаваме напред. Имаше някакви случайни моменти, когато в гърнето се оказваха отпадни води, но реално истинската победа се състоеше в това тя да седне на гърнето. Имаше един ден лятото, когато се изпишка два пъти в гърнето и пусна една дърадонка в голямата тоалетна, но тогава явно реши, че може, и съответно отказа го прави повече. Но иначе искаше да ходи без памперс. Вече даже не я й питах, докато тя в яслата казала, че иска да пишка и от раз се изпишкала. Една седмица по-късно тя си ходи само с гащички, дори и навън и всички отпадъчни материали биват изхвърляни директно в голямата тоалетна. Чудо! Дори и най-модерната техника не помогна - въпреки че е популярна играчка за Данаил. Вероятно като му дойде в времето да я ползва, ще е изгубил тотално интерес. Предполагам, че се досещате к

Подаръци

Изображение
За рождения си ден Данаил получи голямо столче за кола, което пристигна в огромен кашон. Столчето е инсталирано, ама какво да правим с кашона? Да го набутам в контейнера за хартия ще е голяма борба, тъкмо запретвах ръкави, когато ми хрумна идея: ще направим къщичка! Изрязахме прозорци и воала - новите обитатели се нанесоха. Даже ще й дам на Ноеми да я нарисува - още поне 20 минути занимание надявам се. А когато къщичката се разпадне, първоначалното предизвикателство как я набутам в контейнера, няма да е на дневен ред вече. Поука: с децата подаръците са често повече и различни от това, което си мислим. Вкъщи Има и прозорец  Вече две големи столчета в колата

Що е то?

Изображение
А. Крокодил Б. Жаба В. Торта за рожден ден Г. Всичко изброено Д. Нищо от изброеното Това зелено нещо беше "тортата" за в яслата, за да отпразнуваме първия рожден ден на Данаил. Ноеми първо я оприличи на жаба, а по-късно на крокодил, т.е. отговор Г е верният. Данаил на 1 годинка! Хубавите дрехи за пране, без чорапи и мокър от лига - УСМИХНАТ както винаги. Пеем песнички Какъв хубав подарък! Голям помощник за почерпката А след това и асистент по отварянето на подаръци... ...докато рожденикът си играе с вече отворените. Това беше големият ден днес. Предизвика ме вчера с опаковането и аранжирането на подаръците - не предизвикаха особен ефект с всичките балони - и аранжирането на "тортата", когато вече ми се спеше до примала вчера. Но това чудовище е лесен, здравословен и оригинален начин да почерпиш деца, а и възрастни: една краставица, малко клечки за зъби, кашкавал на кубчета, грозде и боровинки - или каквито други дребни и неразкашв

Работеща майка

Изображение
Днес трябваше да си подам декларацията за разходите. Вадя си разпечатката за влака и какво да видя? Аз съм като машина: сутрин се чекирам в 7.50, .51 или .52 - влакът тръгва в .54, следобед в 16.36, 37 или .38 - съответно се надявам да заминем в .43. Октомри е кратък, защото бяхме на почивка, а и има екзотики - различни дестинации. Само забележете часът на чекиране там и фактът, че това ми е второто превозно средство - ако не броим колелото в началото.

Доктор зъби

Изображение
Днес бяхме на втория контролен преглед заедно. Аз си лежах в стола, а Ноеми ми се беше качила и излегнала в скута, докато ме гледаха мен. Стана лошо, като трябваше да ми направят снимки, защото децата трябваше да излязат, но го направиха само под музикален съпровод - цялата практика разбра, че се случва нещо голямо и значимо. След това беше нейния ред и след известно гушкане (двойно), тя се съгласи и дори се качи сама на стола, издържа да я сложат да полегне и после каза 'стига толкова!'. Тогава започна едно леко гонене, за да зъболекарката да може да й преброи зъбките. Аз мога да й кажа колко са, ама цялата процедура е, за да свиква с това някой да й ровичка в устата. През това време Данаил почти спокойно чакаше в количката. Следващият цирк е заплануван за след 6 месеца. Я, колко интересно... ...ъъъ, ама не на мене... Какво правите бе, шемети? Аз съм гладен...

Ваканционен наръчник по оцеляване

Изображение
Ваканцията мина и замина, аз все още се възстановявам - от почивката и от шока, че докато бяхме в самолета, някой безвъзвратно сви 10 - 15 градуса и джапанките бяха погребани, за да направят място за зимните якета и ботушите. Но спомняйки си с умиление, има три неща, които вярвам, че и на вас ще са полезни. 1. Идеалното място за почивка с деца не съществува (освен ако нямаш още няколко чифта ръце, двама родители с две малки деца е 24/7 занимавка с елементи на оцеляване). Спокойствие или удобства, природа или цивилизация, свобода или удобства - не можеш да имаш всичко и то да е пригодено за деца. Хотел с анимация и ал инклузив ще е фрашкан, но пък ти нямаш особени задължение, нашата къщичка беше тиха и на прекрасно място, но пансионът беше за наша/моя сметка. Всичко зависи от личните предпочитания и възможностите. С непроходили деца като цяло си изправен пред предизвикателството, че няма особено къде да ги пуснеш да изследват света , което за всички е много неприятно. И първия път

По пътя, по пътя

Изображение
Втори ден ставаме, когато небето е още пълно със звезди (и ще си легнем малко след залез слънце). Това ясно, закуска и после какво? След като вчера изучихме селцето до нас, днес решихме да отидем до едно друго - Алама де Гранада. 30 минути с колата по един път, силно напомнящ по-затънтени кътчета в България (с дупки, тип кратери), по наклони от 40 градуса и подобаващи завои. Придвижваме се по описание - много яко. Я, ето я бензиностанцията, която спомена човекът, тук завиваме пред хотела, както той каза. Стигнахме селцето, намерихме центъра, бърза справка в туристическата информация къде да се разхождаме. Все надолу, ама хайде първо да пием кафе, а чадата да хапнат плод. Тук ако не си носиш, по кафетата ще трябва да ги гостиш с много захарни неща. Хапването винаги е на почит при нас. Тръгваме в указаната посока, но едносмляната улична настилка е предизвикателство за количката, а Данаил става на друсан кебап. Една баба ни упътва към нещо много по-интересно от паметниците - седмичния

С две деца на море

Изображение
Перипетиите с деца на почивка ги описвах, но тогава ги базирах на опит с едно дете. Две вдигат нивото до неподозирани висини. Особено ако едното не спи следобед... Ето вчера тръгнахме в 4.45 от вкъщи. Аз се надявах те да спят по пътя (поне до летището), но уви - и двамата бяха във възхита от светлините на нощта. После целият самолет спеше с едно малко къдрокосо изключение. Едва дочакаха да вземем колата и заспаха - час път и те бяха готови за нови приключения, а ние изправени пред нови предизвикателства. Колкото и да обичам южна Испания, техният режим е убийствено противоположен на нашия. Пристигнахме в 12.30, умрели от глад, но ресторантът отваря едва в 1 часа, до 15.30. За вечеря са отворени от 8 - за тукашни стандарти безумно рано - за нас без значение, тогава ние вече спим. Значи ще трябва да се готви, т.е. първо да се напазарува - ама всичко е затворено от 2 поне до 5. Питахме за един плод и зеленчук, отговорът беше: а, ще отворят, ама към 5.30 - 5.45. Не се разбра същият де

Ако...

Днес бях пак по бизнес на път. Дълъг и изморителен, но въпреки всичко интересен и поучителен ден. Имах среща с едни наши клиенти, като срещата от общо 5 човека се намали на 3. И най-изненадващото беше личната история, която партньорката сподели. Тяхната фирма ще се мести догодина в друг град на около 500 – 600 км. Тя решава, че няма да се мести. Всичките й приятели, цялото семейство са на старото място. Това обаче означава, че след няколко месеца остава без работа след повече от 20 години работа там. Не се стряска, за нея това е възможност, побутване в гърба най-после да започне да се занимава с нещо друго, нещо, към което наистина я тегли сърцето. През следващите месеци трябва да определи какво, защото опциите са няколко. Оказа се, че и нея я привличат социалните неща, където директно вижда конкретни резултати – например детска учителка, акушерка… Неща, толкава различни от абстрактното преливане от пусто в празно, което усещам и аз понякога – в моята иначе работа с идеална це

Татковци

Работя в млада и плодовита организация. Обикновено 3 - 4 колежки са бременни и още толкова са в отпуска по майчинство. Затова за обед често обсъждани теми са бремеността с всичките й неудобства, раждането в най-подробни детайли, безсънните нощи, вечния тъгадък, баланса вкъщи и жонглирането с всичко. Тази седмица седнах случайно до млад и кандидат татко. Оказа се, че там същите теми са също много вървежни. Кандидат таткото надлъжно и нашироко обясняваше как още се чудят за вкъщи или в болницата - вкъщи имат голяма вана, но в болницата също има частни стаи също с възможност за водно раждане. Младият татко обясни как при тях последните 2 сантиметра от разкритието са отнели почти толкова колкото и първите осем заради преместването в болницата. Кандидат таткото има счупена ключица, затова се надява бебето да се забави максимално, за да може да помага повече по време на раждането, а и след това. Другият татко обясняваше с нежност в очите как е помагал по време на раждането... А знает

Ти какво си?

Ноеми обяснява къде да сложа Данаил да седне, много убедено и убедително (така както й го обясняват на нея в яслата). Аз се смея и й казвам: - Каква си ми командорка! - Не командорка. - Какво си тогава? - Момиченце. Не, не е и умница, по този въпрос също беше категорична.

Летище

В 9 часа започва работният ден. Днес в Берлин. Срещи, обсъждане, а довечера ще си спя отново в креватчето. И толкова много впечатления до тогава. Замаяното усещане, сякаш съм пияна, когато часовникът ме изритва от страната на сънищата в 4.45. Особено след частното парти час по-рано. Таксито лети през тъмнината към летището. Вълнението, че отново съм на път, и тайното осъзнаване, че въпреки всичко се кефя. Суматохата преди проверката за сигурност. Къде са тръгнали всички тези семейства с малки деца толкова рано? Това сме ние след 2 седмици ... За момента съм щастлива обаче, че нямам багаж, няма кого да подканям и бързо се промушвам. Бърз поглед в лъскавите магазини - нищо няма да купувам, но това е златна възможност да позяпам на воля. Има време до самолета. Към изхода е призрачно - има само единични хора, кафетата са затворени, навън е тъмно. Сядам си в самолета и както никога успявам да заспя. Сервират ми закуска - UTZ кафе и сандвич. Преглед на пресата и ст

Къде ми е чантата?

Изображение
В събота ми трябваше мацешка чанта, обаче се забавих след това да я прибера. Изпразних я, обаче я оставих на закачалката. И тя тръгна да се разхожда напред-назад и всеки опит да я взема беше контриран с 'Моя!'. Сега я намерих закачена и беззащитна, исках да я прибера. И какво намерих в нея? Разбира се, това което се носи в дамска чанта! Няма още две години и половина... Четка и телефон - какво друго?

Бебешки палачинки

Изображение
Бяха ми се прияли палачинки. Обаче заради децата трябва да са здравословни, а по практични причини трябва да минат и за основно ястие на хора между 10 месеца и многогодишни. За целта трябва да покрием норматива за зеленчук, а и протеин. В творчески момент измислих какво да забъркам, а то взе, че се оказа и вкусно. Ако и вие имате същите дилеми, пробвайте!  Палачинките се приготвят стандартно (3 яйца, 500 мл прясно мляко и 300 г брашно). За плънката сварих едно броколи, пасирах го и добавих една конерва риба тон (тя беше със зехтун, та не съм и овкусявала допълнително). За разкош малко наситно нарязани черни маслини, бъркаш, готово! Нямах вкъщи каперси, но мисля, че щяха хубаво да контрастират с мекия вкус на броколито и соленината на рибата. Другия път ще пробвам и с тях, защото бърканицата и палачинките бяха ометени с шеметна скорост.. Бърза снимка преди палачинката да изчезне

Като бял човек

Бях в командировка с една нощувка - уж не ми се ходеше, ама много ми хареса. Възрастен разговор, непрекъснати занимания, спокойно хранене, възможност за момент медитация (зяпане през прозореца)... Вечерта даже се отдадох на културна програма - кино, направо живот! Прибирам се вкъщи, всичко на вили и могили (но няма жертви), рев, тичай да полагаш деца, то не останало ядене за мене, после от къде да ги почна вилите и могилите? Днес с помощта на 3 перални, чистачката, много планиране и железни нерви успях да ги преборя, обаче сериозно ме блазнеше мисълта да ходя да работя повече. Май за два дена съм отвикнала на рев и капризи... Само че няма да оцелея, ако след всяка работна седмица се втурвам на такъв юруш.

Задача: Навън

Лятото си замина и се налага да се обличаме: чорапи, обувки, яке и тръгваме. Само че... От къде да започна обличането: Ноеми, Данаил, мен? Ноеми я обличам, с малко убеждаване. Обръщам се да сложа якето на Данаил, в това време тя се съблича: ако не внимавам до голо дупе. Зарязвам Данаил облечен, тръгвам да се боря пак с нея. Справям се, но вдигайки младежът усещам лек аромат - време е за чист памперс. При второто разсейване заминават обикновено само якето и/или обувките. После драма защо не можем да вземем най-голямата плюшена играчка. Остава аз да се приготвя - къде ми е портофейлът, бебешките кърпички, ключовете - и сме готови. Остава и надеждата, че не вали/няма да завали. В колко часа трябва да започнем приготовленията, за да сме на мястото А в 10.45? Място А е на 20 минути чисто ходене или 17  минути с градски транспорт (врата до врата) или на 7 минути с колелото. С кола не разполагам в случая. П.С. Ние бяхме 20 минути предсрочно.

Коучинг

Изображение
Реших да се коучвам . С надеждата да внеса малко ред в хаоса в главата си и да отключа потенциала си. Намерих кой може да го стори и дори въпросният човек се съгласи на опознавателен разговор. Изпрати въпросник, за да може по-ползотворно да използваме времето. И изведнъж се оказа, че първо трябва да сложа ред в главата си: първият въпрос беше Каква ти е дилемата? Хм, коя от всичките дилеми ще обсъждаме (виж видео отдолу за женския и мъжкия мозък, за темата тук интересно е от около 2:22) и как да ги разплета? След това какво точно решение очаквам от разговора? Повечето неща аз ще трябва да си реша и да ги свърша, няма разрешение, което идва с щракване на пръстите. Така че си седя и се чеша зад ухото и гледам да успокоя мухите в главата си. Изкристализираха 3 основни посоки или неща, които искам да изясня/постигна - хей, та нали това беше частично целта на занятието? В крайна сметка май за това става дума: да погледнеш по нов начин на хаоса в главата ти и откриеш откъде можеш да

Следрождено

Изображение
Ура! Беше невероятно слънчеви топъл ден! Ура, яденето стигна и остана! Това ми беше грижа. Сериозна. И май всички си изкараха добре.  Като се замисля това беше най-голямото събиране с най-разнороден състав, което съм правила от години. Което не е с изнесено храно-поене. По този случай златни уроци: 1. Ако ти се готви/пече, готви и печи. Ако не, супермаркетът е пълен с вкуснотии. А ако по средата на приготовлението усетиш, че не ти излизат сметките, мини на план Б: купешко. 2. Може би не съвсем по български, ама това е твоят празник (също). Правила съм грешката да съм се окопала в кухнята и да видя само тези, които идват да си поискат още. Измисли начин, така че и ти да можеш да се насладиш. Това има различни измерения: разпредели задачи или обясни къде има за пиене, а пък чашите и чиниите да са оставени на видно място. Напасни програмата на броя хора. Ако има 10 човека, които искат капучино, а ти работиш с ръчна машина, ще сервираш студен бълвоч. Виж с френска преса си

Предрождено

В яслата правят с децата подарък за рождения ден на мама и татко. Онзи ден като ги взимах, имаше две пакетчета в кошницата на Ноеми. Аз реших, че са за нея и й ги дадох (подкуп да тръгваме). Тя чак като ги отвори, осъзнах грешката си. Така ми беше напомнено, че скоро ще съм още една година по-мъдра. Ако въобще е възможно. Това си върви неусетно, но забелязвам, че още някак не съм осъзнала 'порастването' си. Редовно се шокирам, като видя рождената дата на някоя колежка, родена в десетилетието след мен - уж още дете, а гледам пълноценен човек... това означава, че аз съм част от безцветната маса на 'хората без възраст'. За мен това са тези между 30 и 40 и няколко, за които поне на мене ми е трудно да позная на колко точно са. Които са се хванали на хорото и играят за кариера - деца - семейство. Какво стана с тези, които се определяха от приключенията, пътуванията, хобитата си? И тях ги има, но на мен са ми странни, по разбирам тези на хорото... пък и кой е казал, че д

Нормален работен ден

Изображение
Като работиш в центъра на Амстердам, от време на време печелиш по някой сеир. В случая веднъж на 5 години. Тогава се случва SAIL, когато огромни и стари, адски красиви платноходи пристигат по реката Ай (Ij или понякога написано дори Y). Цяла Холандия и част от света се изсипва да ги гледа и посещава и е голяма блъсканица... То вчера гледахме пристигането на корабите от първия ред, всъщност от четвъртия етаж на сграда до реката, където се случва да работим. Или пък в случая, да не работим. Предлагам ви автентичен изглед на първите 3 кораба и повече информация за събитието тук . Приемат се и резервация за следващото издание.  Първият кораб пристигна. Бялата сграда отзад в ляво е музеят на киното. Зад него пристигна военен кораб. А след тази красавица малко загубих интерес, прощавайте. И се обърнах да работя...

Първа реколта

Изображение
Нали имаме двор, та исках да се изявявам селскостопански. Преди 2-3 седмици хвърлих накакви семена от немай къде: бяха стари, след сезона, нямам идея каква е почвата. Но днес откъснахме първите репички! И има още. От старите обитатели наследихме диви ягоди, в интерес на истината не са вкусни, но Ноеми мине-не мине ден и ходи за ягоди. Ще неща е обрала - и изяла, които се надявам да са ягоди. При съседите видя малини и със съжаление констатира: "Не Ноеми". За догодина планирам яко копане: искам малинки и истински ягодки, домати, репички и, и, и... устройство за компостиране или червеи за преработка на органични отпадъци... планове за милиони, само факторът време куца леко. Импровизираната градинка, пълна с изненади: от ляво на дясно, тиква, домат, морков, репички. Репички за вечеря - собствено производство

Първите 9

Изображение
Чувам, а и си задавам често въпроса: кога ще стане по-лесно? Въпреки първоначалните ми очаквания това се очертава като някаква светла точка, далече-далече на хоризонта. Не ме разбирайте погрешно, едно става по-лесно, но на негово място идва нещо друго - или дори други неща. Определено има един момент на облекчение, когато мъникът изведнъж става сякаш друго човече: спането дори и нощем се орегулира, започва да се храни почти нормално. За мен два пъти тази вълшебна граница беше към 9 месеца. Онзи ден ми мина тази мисъл през главата... Днес пак беше предизвикателно, но вече по-друг начин. По-лесен може би?!?!?! По-лесно или не, обмислям да се прекръстя на Уморена Елена

Краят на лятото

Изображение
Много хора недоволстват от лятото в Холандия - студено, вали, духа. На мен обаче много ми харесват безкрайните дни - от 5 сутринта до след 11 вечерта е светло.  Но както знаете, след 21 юни дните започват да намаляват. Първо не се усеща, но вече не мога да го отричам. Сутрин, като звънне часовникът, е тъмно - в стаята. Вечер, прибирайки се от спорт, трябва да си пускам светлината на колелото - това преди 10 часа. Започвам инстинктивно да си слагам джапанките, като се разхождам вкъщи. Сутрин на път за работа ми е студено с моите летни дрехи.  Идва есента. Първата есен в новата ни къща. Първата есен и зима, когато ще имам двама пътника за колелото. Първата есен, когато ще имам още повече неща - и както обикновено по-малко енергия - в така или иначе много точно отмереното време.  Но от сега се радвам на момента, някъде през март , когато денят видимо ще се увеличи, и ще знам, че лятото отново ще ни срещне скоро. Как ще накараме Ноеми да носи обувки и чорапи? Вижда

Епична борба

Всяка вечер вкъщи се развихря страхотна битка, война на титаните. Атакува една 85-сантиметрова къдрокоска, от другата страна двама възрастни се опитват да удържат фронта и по ненасилствен начин да приспят халата. Действието се повтаря ежедневно. Данаил - четвъртото му зъбче проби днес - го къпем, обличаме, нахранваме с мляко и полагаме. Като цяло заспива бързо, стига да му дадем малко време да се успокои, въпреки че последните дни и той се включва в купона. Ноеми е много сговорчива за къпане, обличане, гушкане, четене. Но в момента, в който напуснеш стаята, изкача от леглото и примерно виси в коридора до оградката на стълбите. Или ровичка из стаята. Няма аргумент, който да я задържи в леглото. Пробвах 'мама ще се разсърди'. Отговорът й беше - не забравяйте големите невинни очи: 'о! Мама сърди... Татко сърди... Баба сърди... Дядо сърди...' тук вече откровено си се хилех и аргументът ми бе разбит на пук и прах.  След час гоненица и полемики горе настана тишина

Хипотетична ситуация

Представете си следното: Имате две деца. Веднъж седмично имате тренировка, принципно когато децата са готови за сън, ако не са заспали или поне легнали. Това е нещо, което дава енергия и е момент само за вас. Денят протича без особености, едното дете не спи много, буди се в даден момент с писък и всеки път след това, като се опитам да го оставя да спи, се сърди сериозно. Като се гушнем/го оставим при нас да си играе, не се оплаква. След вечеря въпросното дете бива изкъпано – облечено – нахранено, положено в леглото, но то надава сериозен вик на протест. След около 15 минути наблюдение има две хипотези: или възпаление на ухото или зъби. Температура няма. Единственото, което мога да направя, е да му дам парацетамол, след това се чака той да подейства, за да може детето да заспи. В този момент второто дете щастливо тича по пижама, а часовникът неумолимо бърза да отмери началото на тренировката. С дрехите за спорт се качвате да видите какво се случва – видяното може да се об

Рокли

Изображение
След 8 + 9 месеца - кратка пауза - и преди това 10 + 9 месеца  отново имам достъп до 'бизнес' гардероба си и по-специално до роклите. Данаил премина на купешко мляко и си го цока до последната глътка с кеф. Шестте месеца кърмене, препоръчани от световната здравна организация, ги покрихме лесно - почти 6 месеца си бях вкъщи до него. Тръгвайки на работа, помпах 3 пъти дневно и така цял месец, докато всичко не тръгна на бързи обороти и просто не стигаше време, но и преди всичко сили. Заедно с мен Данаил в интерес на истината намали до две млека в яслата. След това липсата на сили си остана константна, затова намалих храненията през деня на 1 и съответно 0. Сутрин и вечер все още имаше от маминото мляко. Само че като почнеш да човъркаш в добре работеща машина, вероятността да я прецакаш е голяма. Така изведнъж се оказа, че вечерното хранене не е достатъчно - и това ме накара да взема в този момент много емоционалното решение да спра като цяло. Не, не успях да достигна до 10те

"Аки-стофа"

Изображение
Днес се разхождахме в Главното село, където бъка от живот: патици, гъски, лебеди, кучета, котки... Прекрасно, радост за очите, но те оставят следи, предимно в тревата, понякога и на алеите за разходка. По пътя към супермаркета ние си направихме слалом между различните изпражнения, които Ноеми правилно класифицира като "ба!" (местен израз за мръсно и гадно). Разходката ни все повече заприличваше на маневра в минирано поле, когато малката главица много точно описа опасността: "аки-стофа". От баба и дядо знае какво е катастрофа, останалото мисля, че се подразбира. Разходка из минирано поле

50/50

Вчера бях на рожден ден – една приятелка стана на 30 и беше организирала хай-ти (high tea) по женски. Присъстваха 3 бебета на до година и имаше поне 5-6 видимо бременни, в последствие се оказаха още няколко, все още невидими. Имаше и няколко като мен с по-„големи“ деца, които се наслаждаваха на следобед свобода. Това на популация от +/-20 дами.  И какво? Аз лично се впечатлих от концентрацията на „заболелите“, разбира се, че сега му е времето и разбира се, че е нормално, но не бях срещала толкова бременни/млади майки на квадратен метър. Същевременно обаче всичкото това щастие може да е много болезнено за жени/двойки, които искат деца, но не се получава - да кажем така, както са си го представяли. Май няма универсално разрешение как да се държиш или какво да (не) казваш, но е хубаво да си спомняме понякога, че всяка една бременност и бебенце са чудо – не наше постижение. Също така нямаме влияние върху разпределението на чудесата или кога те се случват. Освен по-скромни и с

Пумпал

Данаил е отново старият - смее се, всички петънца изчезнаха. Усъвършенствал е въртенето, мазно-мазно минава от гръб на корем и обратно и граби всичко около себе си. Толкова добър е станал, че се придвижва с въртене. Оставиш го на килимчето в ъгъла, обърнеш се за минута в средата на стаята и някой изведнъж те гъделичка по крака. Или го намираш засилен под масата (на другия край на хола) да си качва краката на долната напречна греда на стола...

Семейство на колело

Изображение
Такааа, днес Данаил трябваше да си го прибера преждевременно от яслата, защото имаше малко температура - утре ще видим дали не е шарка... Та прелитам с колелото до яслата, кенгуруто е вкъщи, защото напоследък Ноеми все иска да ходи, а и си е жега - затова Евалд беше закарал количката. Как да се прибера най-бързо и в края на деня всичките превозни средства да са паркирани при нас? Данаил на колелото отзад, другото като прибираме Ноеми. Столчето му е малко голямо, затова само го бутах колелото. По този случай успях да се насладя на неговия кеф от новото изживяване. Какво става? Това е яко... Честно, кефи ме! Ще се возим, нали? Ура!

Архивите говорят

Изображение
Ние четиримата, миналото лято в София. Невероятно как лети времето и колко бързо младшата възраст се променя. Година по-късно в леко променен състав, с нови занимания.  Каква ли снимка ще направим догодина? Лято 2014 Лято 2015

Радостта от движението*

Изображение
* Взаимствано от реклама Майки, пътувайте! С децата си. Защо? 1) Пътуването и творческите решения, който налага, стимулират креативното ти мислене, сръчността и галят егото - с какви невъзможни ситуации се справих! Създаването на познатото в новото води до оптимален баланс между рутина и спонтанност. 2) Пътуването за детето/децата е непрестанно учене. Всеки път се учудвам на новите умения, които и Данаил, и Ноеми изведнъж овладяват извън познатия им периметър. Дали ще е търкаляне или много нови думи и концепти - всеки път съм смаяна. 3) Пътуването е приключение, което свързва родителите и децата. Обещанието за приключение пък е стимул да слушат в ежедневието и подобрява отношенията. Да, но... ...тези приключения са скъпи. Факт, о собено когато от 2-годишна възраст плащаш за нормален самолетен билет (много ау!). Но пътуването не е нужно да е директно околосветско. Нов парк наблизо или дори нов маршрут са достатъчни за ежедневна употреба. ...пътуването изморява.