Във влака
Като горд обитател на предградие, си пътувам с влакчето до работата. Както много други хора. Странно е как виждаш същите лица ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. Вече ги "познавам". Жената, която играе candy crush saga. Другата много дзен дама, която излъчва спокойствие всяка сутрин.Ако някой ме е запомнил мен, то бих била влетяващата в последния момент и/или жената, която се гримира във влака всяка сутрин. Ама в ранни зори времето е кът.
В понеделник вместо с колелото отидох с автобуса до гарата. Т.е. чаках влака, а не спринтирах, за да го хвана. Качих се в друг вагон, като по пътя, една жена много мило ми се усмихна. Познато лице... от къде? Ах, това е друга хофдорпска майка (познаваме се от едноимената фейсбук група), дори се сетих как се казва. Седнахме заедно, заприказвахме се и - урааа, не съм само аз! - и тя си извади чантичката с гримовете. Този ден аз бях използвала пътуването с автобуса, за да се преведа в професионален вид, така че само се подсмихвах вътрешно.
Днес пак влетях напред във влака - споменах ли, че повечето хора се качват от същата врата? - и пак се намерихме. Кой колко е спал отминалата нощ, как са децата и хайде пак се появиха дне чантички с гримове. Като се почна едно показване, пробване на мазила. Обсъдихме всички продукти, разменихме трикове за по-свеж вид, направихме разбор на сума ти марки и гримове. Страхотен начин да си прекараш иначе монотонните 20 минути до нашата цел.
Ако съдя по себе си обаче, останалите във влака най-вероятно едва са се сдържали да не се развикат да млъкваме. Простете ме, мили спътници. И знайте, че бяхте отмъстени на връщане днес. Двама на път за летището обсъждаха някаква клауза на условията на Apple и ми пречеха да си чета книгата. И съм убедена, че ще се съгласите, че тяхният разговор беше в пъти по-абсурден и скучен, нали?
В понеделник вместо с колелото отидох с автобуса до гарата. Т.е. чаках влака, а не спринтирах, за да го хвана. Качих се в друг вагон, като по пътя, една жена много мило ми се усмихна. Познато лице... от къде? Ах, това е друга хофдорпска майка (познаваме се от едноимената фейсбук група), дори се сетих как се казва. Седнахме заедно, заприказвахме се и - урааа, не съм само аз! - и тя си извади чантичката с гримовете. Този ден аз бях използвала пътуването с автобуса, за да се преведа в професионален вид, така че само се подсмихвах вътрешно.
Днес пак влетях напред във влака - споменах ли, че повечето хора се качват от същата врата? - и пак се намерихме. Кой колко е спал отминалата нощ, как са децата и хайде пак се появиха дне чантички с гримове. Като се почна едно показване, пробване на мазила. Обсъдихме всички продукти, разменихме трикове за по-свеж вид, направихме разбор на сума ти марки и гримове. Страхотен начин да си прекараш иначе монотонните 20 минути до нашата цел.
Ако съдя по себе си обаче, останалите във влака най-вероятно едва са се сдържали да не се развикат да млъкваме. Простете ме, мили спътници. И знайте, че бяхте отмъстени на връщане днес. Двама на път за летището обсъждаха някаква клауза на условията на Apple и ми пречеха да си чета книгата. И съм убедена, че ще се съгласите, че тяхният разговор беше в пъти по-абсурден и скучен, нали?
 |
| © AD.nl |
Коментари
Публикуване на коментар
Коментари, идеи, желания - споделете тук!