Татковци

Работя в млада и плодовита организация. Обикновено 3 - 4 колежки са бременни и още толкова са в отпуска по майчинство. Затова за обед често обсъждани теми са бремеността с всичките й неудобства, раждането в най-подробни детайли, безсънните нощи, вечния тъгадък, баланса вкъщи и жонглирането с всичко.

Тази седмица седнах случайно до млад и кандидат татко. Оказа се, че там същите теми са също много вървежни. Кандидат таткото надлъжно и нашироко обясняваше как още се чудят за вкъщи или в болницата - вкъщи имат голяма вана, но в болницата също има частни стаи също с възможност за водно раждане. Младият татко обясни как при тях последните 2 сантиметра от разкритието са отнели почти толкова колкото и първите осем заради преместването в болницата. Кандидат таткото има счупена ключица, затова се надява бебето да се забави максимално, за да може да помага повече по време на раждането, а и след това. Другият татко обясняваше с нежност в очите как е помагал по време на раждането...

А знаете ли кое беше най-изненадващото? Че трети колега, които е волен и свободен, не просто че не избяга с писък при откроевенията и пластичните описания, но и слушаше с огромен интерес и задаваше въпроси.