Петък, 13ти, в четвъртък за имения ден

Как ви се струва да си тръгнеш от работа на бегом, без да погледнеш актуалното разписание, за да си хванеш влака, който се оказва с 30 минути закъснение, и за да спестиш някоя минута се мяташ на друг бърз директен влак в същата посока, който се оказва с дефектен локомотив и не тръгва, или поне не го изчакваш да тръгне, защото се качваш на оригинално запланувания влак, след като след кратко затворничество отварят херметическите врати, и си пристигаш с 30+ минути закъснение на гарата - все още принципно навреме да си вземеш децата от яслата - мяташ се на колелото за финалните 20 минути до заветната цел и тъкмо, когато си мислиш, най-страшното мина, усещаш познато прехлъзване на педала и след 2 завъртания веригата действително пада - нещо, което й беше специалитет, но последните месеци пропусна да направи - на средата на пътя, чиито остатък извървяваш, търсейки номера на яслата, за да кажеш, че закъсняваш, и чак на втория телефон и там чак на втория опит след дълго звънене успяваш да се свържеш; пристигаш запъхтяна с 15 минути закъснение, т.е. цялото прибиране е отнело вместо 1 час, час и 45 минути и се усмихваш миличко, докато разписваш фиша за глобата, че си закъсняла...

Но пък видях и усетих две малки зъбчета - хубав подарък за имения ден, който след мимоходно напомняне беше отбелязан от съпруга с мъничка изненада.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец