Честита баба Марта...

...или традициите в мулти-култи среди

Показах на холандската част от семейството мартениците и всяка година им пращам чинно по пощата. Първата година дадох пространно обяснение какво и как и от тогава намалявам съпътстващата информация - все нещо ще си спомнят от предната година. Мартениците определено са едно от нещата, на които се радват. Виж постната вечеря с боба и сърмите на Бъдни вечер се тачи много по-малко. Разбираемо предпочитанията са за мазни пържоли.

Но традициите се прихващат и в обратна посока. Първия път като отидохме на рожден ден, адски много се зачудих защо ми честитят и на мен. В Холандско обаче ти празнуваш с рожденика и съответно и ти имаш малко рожден ден.

Като цяло холандците имат по-малко традиции или поне различни традиции за всякакви поводи. В моето холандско семейство те са предимно кулинарни: като се събере цялата фамилия се яде китайско (бел. ред. там също се наблюдават други "традиции" в сравнение с българското китайско например) за вечеря. Всеки път едно и също до такава степен, че и аз научих оригиналните заглавия: фу-юнг-хай, чап-чой, баби-панган...

Алоо, чувам ви да мислите, какви фу-юнг-хай, рождени дни и мартеници, какви пет лева? Това, което всъщност искам да кажа, е че традициите не са това, което бяха. Моите деца ще си имат свои традиции и те няма да са същите като тези, с които аз съм израстнала. Те ще са по-богати, защото ще си избират от две култури. Но защо тогава не мога да изгоня тази досадна мисъл, че моето културно наследство е по-истинското?!?!

Честита баба Марта! Весели, засмени, бели и червени!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец